В свободното си време обичам да чета всякакви книги, колкото и банално да звучи, но го казвам, защото смятам, че те са много важни и нашето поколение ги позабравя, защото искат инвестиция от време, но те са наистина една портативна магия, защото дават възможността да използваш въображението си и също да научиш някои важни уроци от живота без последствията от грешките. За мен креативността и оригиналността са много важни и винаги се стремя да мисля нестандартно,“out of the box”. Интересувам се  от политика и смятам , че е важно да сме критични мислители,  да гледаме ситуациите от различни гледни точки, различни източници на информация и да разсъждаваме, а не просто да се доверяваме и да сме лесно манипулируеми. Обичам много да снимам и затова никога нямам мои снимки :D Понеже има още супер много неща (и хора), които обичам, ще кажа нещо, което не обичам и това е да мия чинии!

Как разбра за Колежите на Обединения Свят? Какво те мотивира да кандидатстваш?

​

Моята приятелка Нанси Сергиева ми каза за UWC, когато я приеха в колежа в Хонг Конг, (може даже да я видите сред другите стипендианти на сайта) и още след няколко часа, когато ми го спомена, забравих как е съкращението, (типично в мой стил хехе) но тя ми го каза и до 12 часа посреднощ вече бях намерила и изгледах филма “The UWC Spirit”. Накратко, бях толкова развълнувана и мотивирана, че следващата седмица не можех да спя от мисли колко ще е яко, дали ще ме приемат и тн. Изгледах много клипчета в YouTube и във всички се споменаваше колко е различно обучението, как чрез него развиват младите лидери да имат чувство за отговорност, колко е важно да се разбират хората по света и как ние всъщност всички имаме еднакви искания и проблеми. Впечатлих се и от изказванията на учителите, които не се държаха като авторитетни фигури, а като хора, които ще извървят заедно с теб пътя. Винаги съм искала обучението да е по-неформално, както като деца, където да се разсейваш и смееш е нормално и разрешено, а не наказвано. Една толкова „несериозна“ сериозна образователна система като IB Diploma според мен постига резултати, защото позволява на учениците да изненадат своите учители, а и заради CAS-овете и много други части от UWC. Харесва ми, че там учиш постоянно, от стаята, в която съквартиранта ти всяка сутрин се моли, например или общата стая, където някой обсъжда свободно политическата криза в страната си. Това, че всеки в UWC e „богат“ с уникалността си, ме привлича.

Как беше селекцията за теб?
 

Спомените ми от селекцията са супер положителни, давах всичко от себе си и през 3-те етапа, така че знаех, че трябва да бъда спокойна, защото повече нямаше какво да направя. Въпреки това бях доста притеснена от 2-рия етап с тестовете, нищо че съм пълна отличничка. Типично в мой стил преучих, защото се подготвях 3 месеца за него. Та от мой опит мога да ви кажа, че тестовете са трудни за всички и не е нужно да бъдете перфектни и да се притеснявате, защото, както в UWC, оценките не са всичко, а само процент от класирането ви. За трети кръг мога да споделя, че искрено се забавлявах. Това е денят с интервютата, дебатите  и общите задачи, където, както всички казват, трябва да бъдете себе си- позитивни, активни и разсъждаващи. Моят съвет е да не приемате нищо лично, да бъдете добронамерени и общителни-там ще се срещнете с много готини хора, които споделят и доста от вашите интереси.

 
Заминаваш за Канада, Pearson College UWC. От това, което вече предполагаме си разгледала за колежа там, какво ти допада?

 
Всичко. В кътна зелена горичка е, до езерце, на 15 мин. с колело от всичко, издаващо шум, времето, противно на всички мнения, е по-топло от България зимата, а лятото е с пролетни температури. Предлагат гмуркане като CAS, имат кану и каяк, стена за катерене, стая за медитация, 25-метров плувен басейн, фитнес and so much more. Тъй като е вторият най-стар колеж, не всичко е най-ново, но и защо човек ще отиде там заради материалната база. Избрах Pearson College на първо желание, но всъщност нямах големи предпочитания, бях готова да замина навсякъде. Стори ми се обаче, че Канада ще е най-голямото предизвикателство, а може би и единствената ми възможност да посетя страната, родителите, когато им споделих избора си, добавиха, че са подозирали, че ще избера най- необикновеното и се съгласиха, че винаги мога след това да обиколя Европа с раницана гръб. Винаги съм слушала добри неща за страната, а не са и само слухове: имат политически лидери с добра световна слава и международен кабинет с поравно мъже и жени. А това, което беше решаващият фактор е, че ме удобриха за пълна стипендия там.

Би ли искала да споделиш още нещо?

​

Доста странно ми е да пиша това сега, защото още преди няколко месеца и аз трескаво четях всички интервюта на стипендиантите тук и... се сравнявах. Но ако се чудите каква е тайната на всеки UWC стипендиант, то според мен е, че всеки е уникален с нещо, всеки цели да върши добро за другите, обича да учи каквото и да е ново и не спира да се предизвиква всеки ден! Моят съвет, ако ви е нужен е: Дайте най-доброто от себе си и не се притеснявайте най-накрая, защото може просто UWC да не е вашето място, но ако е, всичко ще мине блестящо и Българският национален комитет ще се погрижи за това, trust me! 

​

Май 2017 г.