top of page

Building bridges, Белгия, 2019
Веселин Коршумов пише:

Toва лято имах невероятната възможност да се докосна до UWC, като участвам в кратък курс в Белгия. Преди лагера, едно от момичетата от лагера направи WhatsApp група с всички участници и така донякъде се запознахме, дори и да не се бяхме виждали на живо. Всеки сподели с какво ще пътува и по кое време ще пристигне в Белгия. От лагера ни казаха, че ще ни осигурят транспорт от летището до самия лагер, и че ще пристигнем там по групи. Затова когато разбрахме кой кога ще пътува, ни стана ясно с кого ще се видим първо на летището.  Ние бяхме 42ма участници от 17 различни държави (България, Мароко, Испания, Португалия, Италия, Полша, Нидерландия, Дания, Латвия, Уелс, Англия, Белгия, Русия, Северна Македония, Финландия, Германия и Афганистан) и нямахме търпение да се запознаем.

Photo from Vesko (2).jpg

Имах два полета: първият беше от София до Виена, а вторият от Виена до Брюксел. В деня на пътуването, както и предишния ден, бях много притеснен. Мислех си, че няма да се оправя с английския, че може да не успея да се впиша, че може другите да не ме харесат... Когато кацнах в Брюксел, ме чакаха 6-ма души – 5-ма участници и един координатор. Двама от тях държаха голям плакат с логото на UWC. По това ги разпознах. Беше много приятно, защото тогава се видяхме за първи път, но си говорихме сякаш се познаваме от векове. 

От летището се качихме на влак, с който пътувахме около два часа. Тогава имахме възможността да се опознаем. След влака се качихме на автобус за около час и накрая се озовахме в лагера. Той се състоеше от една голяма къща, където спаха координаторите, две отделни къщи за момчетата и момичетата и сграда, в която се хранихме и правихме основните уъркшопове.

Photo from Vesko (1).jpg

 Когато пристигнахме, ни показаха стаите и ни  казаха в определен час всички да се съберем в основната зала. Започнахме с игра за запознаване и след това координаторите ни запознаха с правилата и всички заедно ги обсъдихме и добавихме още някои, като например да се говори само на английски в основните зали. Всеки ден правихме различни неща, но графикът ни беше почти еднакъв. От 8:30 до 9:30 имахме закуска, след това в 9:45 се събирахме всички заедно и ни беше съобщавано какво ще правим през деня. От 10 до 12:30 имахме уъркшопове. Темата на лагера беше building bridges и темите които разглеждахме бяха: личност, емпатия, дискриминация, опазване на околната среда и много други. След това имахме обяд от 12:30 до 13:30 и свободно време от 13:30 до 14. От 14 до 18:30 продължавахме с уъркоповете и от 18:30 до 19 имахме свободно време за себе си. Но също така имахме и избор да излезем на разходка или да правим йога с координаторите. Аз избрах вместо да се усамотявам, да излизам извън кампуса на разходката и да разгледам крсивата природа на Белгия. От 19 до 20 часа имахме вечеря. От 20 до 21 часа имахме среща с нашите umbrella групи, където обсъждахме нещата, които сме правили през деня, кое най-много ни е харесало и кое е можело да се подобри. В тези групи бяхме по 6-7 души и по още двама координатори. След групите от 21 до 23 имахме свободно време, но след това трябваше да сме тихи, защото имаше хора, които спяха.

Обикновено така ни изглеждаха дните освен ако координаторите не бяха измислили нещо по-различно. Например единия ден изкачихме един близък хълм, от който се виждаше цялото селище, в което беше лагерът. Също така няколко пъти ходихме до една близка река, в която плувахме и се забавлявахме. В последните няколко дни имахме лагерен огън през нощта, както си направихме и нещо като шоу на таланти. Там много хора показаха, че могат да пеят, танцуват и дори да правят фокуси.

Последните два дни бяха много тъжни, трябваше да се примирим с раздялата, която ни предстоеше. Никой не искаше да се разделя с хората и преживяванията от лагера. Не беше лесно да се сбогуваме с 42-ма нови приятели, техните истории и всички моменти на радост, тъга, щастие, които имахме заедно.

Ако трябва да опиша лагера с една дума, то тя ще е уникално. Този летен курс беше, може би, най-хубавото нещо, което ми се е случвало през целия ми живот. Ако имам възможност, категорично бих го повторил. Най- хубавото нещо е, че все още всичките 42ма държим връзка и редовно си комуникираме. Не мога да си представя колко много щях да изпусна ако не бях отишъл на летния лагер тази година.

Photo from Vesko (3).jpg
bottom of page