Симона, випуск 2016-18, Армения

- Кои предмети си си избрала?

- Не съм решила със сигурност, но съм се насочила към биология, визуални изкуства икономика и математика и френски език.

- А от извънкласните занимания нещо грабна ли ти окото?

- В колежа в Dilijan имат музикална група и мисля да се присъединя, много обичам да пея. Ще видим! Мисля да запиша много клубове, защото искам да пробвам от всичко.

- А с какво възнамеряваш да се занимаваш след това?

- Мисля си нещо свързано с изкуства, философия, психология, но не съм много ориентирана.

- Интересно. А как мислиш, че ще ти помогне колежа за това?

- Според мен ще ми помогне да осъзная силите си и слабостите си съответно и да осъзная това, което наистина искам.

 

- Добре. А имаш ли някакъв съвет за тези, които се чудят дали да кандидатстват?

- Да не се страхуват, а да опитат. Това е много хубаво и полезно изживяване! Ще се запознаят с много хубави хора!

 

- Страхотно! А могат ли да се обръщат към теб, ако имат някакви въпроси?

- Разбира се, ако мога да съм полезна. Винаги ще се опитам да отговоря.
 

Юли 2016 г.


Симона е вече в UWC Dilijan и е пълна с впечатления и въудушевление. Ето какво ни сподели:

 

Какви са ти впечатленията от там до сега: от страната и от UWC?

За изживяването до сега мога да кажа, че става по-хубаво с всеки изминал ден. Армения е завладяваща и изключително приветлива страна. Всеки ден тук е различен и изпълнен с разнообразие от емоции. Колежът се старае да изгради дълготрайни приятелски отношение с местните и да ги включва в дейностите си, което аз намирам за много важно. Страната, имайки своите недостатъци, е едно много красиво място с пищна природа и пейзажи, които просто ти спират дъха. А нашият колеж е сгушен право в сърцето на планината, което създава едно чувство за уют и принадлежност. Също така, мисля, че UWC Дилиджан успешно създава типичната за UWC приятелска атмосфера. Всички хора тук са широкоскроени и непредубедени, което прави общуването помежду ни по-лесно.

 

Какво беше изненадващо и кое беше както си го представяше?

Хм, имаше много изненади, разбира се. Първото нещо, което ме изненада още когато пристигнах, беше колко нереален изглеждаше колежа отвън. Беше точно като на 3D изображенията, с впечатляваща архитектура, целият обвит в зеленина. После, аз си бях представяла Дилиджан да бъде едно пусто градче, с малко хора и малко места за посещаване. Много хора даже се шегуваха с мен, че отивам "по средата на нищото", но въобще не е така. Имаме си всичко, от библиотека в процес на реставрация, до две много симпатични ресторантчета, където се събираме с приятели. Искам да обърна внимание на още нещо, което много ме изненада, и това е връзката между ученици и учители, която освен на взаимен респект се гради и на приятелски отношения. Общуването с учителите е доста по-свободно, отколкото очаквах. Общо взето, всичко, което си бях представяла, се оказа още по-хубаво от представите ми. Късметлийка съм да съм точно тук, в Армения, и пожелавам на всеки бъдещ стипендиант да има моя късмет.

 

Октомври 2016г.
 

Ако имате желание да се свържете със Симона, пишете ни и ще ви дадем координати.

Симона Радева е родом от Варна, но учи в Американския колеж в София. Тя е първата ни стипендиантка отиваща в един от най-новите Колежи на Обединения Свят отворил врати през септември 2014г., този в Армения.
Ето какво разказва Мони реди да замине:

 

-Здрасти, Мони, представи се!

- Здравейте, казвам се Симона Радева, от Варна съм, но уча в София в Американския колеж. Завърших тази година и догодина отивам в UWC Dilijan в Армения.

- Еха, вълнуващо! А как разбра за Колежите на обединения свят?

- Всъщност от учениците от Маастрихт, от Холандския колеж, които бяха дошли в България дойдоха в Американския колеж и ни направиха една много хубава презентация.

- А какво те мотивира да кандидатстваш?

- Това, което те представиха за колежа в Маастрихт  и въобще цялата програма, много ме привлече всичко това, което те описаха като атмосфера, като хора. И осъзнах, че това единственото място, където мога да се срещна с толкова много хора от различни националности и култури. Привлече ме непознатото.

- А защо смяташ, че е добре да се срещнеш с толкова много хора от различни националности  и култури?

- Защото смятам, че това обогатява познанията ми за света и така ще опозная различни типове хора и ще ми помогне много в бъдеще, когато общувам с хора от различни континенти. 

  © 2014-5 by Bulgarian Alumni from UWC, made with WiX

  • w-facebook
  • LinkedIn App Icon