Люси, випуск 2016-18, САЩ

Разбрах от един прекрасен учител на ‘’Заедно в час’’ - госпожа Пепа Анигностова. Реших да кандидатсвам, защото си помислих колко страхотно би било да се запозная с толкова много хора от цял свят и да уча с хора от различни държави ми се струваше много вълнуващо. И сега мога да кажа, че наистина е дори по-страхотно от колкото си го представях в началото. Чувството съучениците ти да са от цял свят, приятелите ти да са от различни континенти е наистина удивително.
 

Какви ти бяха първите впечатления от колежа, когато пристигна?


Веднага щом пристигнах и разбрах колко приятелски настроени бяха всички, как има толкова много хора от цял свят, с които споделям общи интереси, си помислих, че това е моето място и, че това е сбъдната мечта. Бях наистина много радостна, когато пристигнах и с всеки изминал ден откривам, че това място е наистина уникално и съм много щастлива да бъда тук.

Какви предмети и извънкласни предмети си избра?


Исках да предизвикам себе си и да опитам нещо ново затова половината от предметите, които си избрах (Design Technology, Social Anthropology, Театър) са напълно нови за мен, но ги намирам за много интересни. Особено Design Technology, скоро ще започнем 3D printing и ще става все по-интересно.
Любимата ми извънкласна дейност е Documentary Filmmaking. Миналата седмица бяхме в Санта Фе на филм фестивалът и имахме възможността да видим снимачната площадка на сериалът ‘’Longmire’’. Също така пиша за училищния вестник ‘’Literati’’ и участвам в Tech live Light, тенис и танци. Тук наистина има голям избор за извънкласни дейности и можем да ги променяме всеки триместер и да пробваме различни неща.

Какви трудности срещаш до сега?


Може би организирането на времето, тъй като животът е доста динамичен, но именно тази динамичност ми допада.

А какво ти помага?


Stargazing and movie nights с приятели, готвенето на традиционните ни ястия (вече мога да се похваля с опитване на кухня от Бангладеш, Йордания, Перу, Япония, Пакистан, Германия, Холандия, Сингапур, Южна Корея, Китай и др. (смее се) )

Какво научи за себе си до сега, от както си в Колежа?


Научих, че всичко е възможно и с устременост всичко се постига. Също така научих, че е възможно да имаш много общи интереси с хора от цял свят и как всички много си приличаме, колкото и да сме различни.

Какво би посъветвала младежите, които искат да кандидатстват за Колежите?

 

Определено да не се колебаят да кандидатстват, да не пропускат възможността да опитат и ако имат въпроси свързани с кандидатстването да не се колебаят да ми пишат.
 

Защо да кандидатстват?

 

Защото това е нещо уникално, което би променило светогледа им и ще им помогне да открият себе си и много нови неща за света около тях. Освен това, самото кандидатсване е един ‘’път’’, по които можеш да откриеш доста неща за себе си и света.

Още нещо, което би искала да споделиш?

 

Бих искала да благодаря на Националния Комитет, благодаря Ви за подрепата и затова, че повярвахте в мен, благодаря Ви за всичко. Също така бих искала да благодаря на госпожа Пепа Анигностова, семейството ми, приятелите ми, учителите и всички, които споделиха радостта ми от това, че съм приета в UWC-USA. Благодaря Ви.

Благодаря ти за разговора!

 

Декември 2016г.

Людмила Стефанова е родом от село Горно Камарци. Преди да кандидатства и да получи стипендия за Колежите на Обединения Свят, тя учи в ПГТХТ’’Никола Димов’’ в град Пирдоп. От август 2016 е ученичка в UWC USA. Ето какво ни разказа след почти 5 месеца престой в САЩ:

 

Представи се. От къде си, къде учеше в България?


Аз съм Людмила, на 17 години, от село Горно Камарци. В България, учех в ОУ ‘’Отец Паисий’’ в с. Долно Камарци до 7ми клас и след това продължих в ПГТХТ’’Никола Димов’’ в град Пирдоп.

Как разбра за Колежите на Обединения Свят и какво те мотивира да кандидатстваш?

  © 2014-5 by Bulgarian Alumni from UWC, made with WiX

  • w-facebook
  • LinkedIn App Icon