Какви ти бяха първите впечатления от колежа, когато пристигна?

 

Преди да пристигна бях говорила с няколко тогава настоящи или току-що завършили колежани от България и всички те ми бяха казали, че със сигурност ще ми хареса. Затова и въпреки че се опитвах да нямам прекалено големи очаквания, за не бъда разочарована, те все пак бяха големи. Когато пристигнах, тези очаквания не само бяха посрещнати, но и бяха надминати – всички бяха изключително приятелски настроени, а средата беше невероятно динамична и интересна.

Какви предмети и извънкласни предмети посещаваше?

 

Изучавах математика, физика, икономика и английски език на високо ниво и италиански език и българска литература на стандартно ниво. Спортната ми дейност през първата година беше ориентиране, а през втората плуване. Не можех да плувам преди да ида в колежа, но там се научих. А през зимата и на двете години имах ски – ски бягане през първата и ски спускане през втората. Креативните ми дейности бяха Web 2.0, грънчарство и плетене. Социалната ми дейност и през двете години беше преподаване на английски език на деца от Дуино (италианчета и словенчета).

Какво научи за света и за себе си през две години прекарани там?

 

Научих, че светът е едно изключително интересно място, отвъд това което четем в книгите или виждаме във филмите. Именно хората го правят толкова интересно. Научих, че с достатъчно труд и желание, мога да постигна целите си. И най-важното: и преди знаех, че независимо от къде идваме и в каква среда сме израснали, всички имаме повече общи неща отколкото разлики, но в колежите за първи път го разбрах наистина.

Какви трудности срещна по пътя? 
 

Най-трудно ми беше да организирам времето си. В колежа никога не може да ти е скучно – винаги се случва нещо и винаги можеш да отидеш да разговаряш с някого и да научиш повече за страната или интересите му. Но в същото време трябва и да обръщаш достатъчно внимание и на академичната си подготовка. Често беше трудно да жонглирам с всичко това без да изпусна някой от „уредите“.

А какво ти помагаше?

 

Помагаше ми това, че каквито и проблеми да имаш, винаги има към кого да се обърнеш, било то за съвет или просто за да бъдеш изслушан.

Завършила си 2014г.. Как е, сега като погледнеш назад? Какво получи от UWC?

 

Все още смятам заминаването си за Колежа за най-доброто решение, което съм вземала досега. Много от нещата, които са ми се случвали оттам нататък, са по някакъв начин последствие от това. Изключително благодарна съм на UWC, защото смятам че благодарение на това изживяване получих доста широка представа за света и хората в него и успях да развия критичното си мислене. А от чисто практична гледна точка: приятно е, когато отидеш да посетиш някоя страна, да има на кого да се обадиш там.

Къде си сега и с какво се занимаваш? Как взе това решение?

 

Студентка съм, трета година, и уча Компютърни Науки в Университета на Абърдийн, Шотландия. В Математическата гимназия бях в паралелка с профил информатика и затова още тогава знаех, че искам да уча нещо свързано с програмиране. Избрах Шотландия, защото обучението тук е безплатно за граждани на страни от Европейския съюз.

Какво би посъветвала младежите, които искат да кандидатстват за Колежите?

 

Да не се колебаят! Няма нищо за губене, а това, което може да се спечели със сигурност си заслужава.

​

Декември 2016 г.