Кратък летен курс на UWC Турция-България, 2017
Изабела Томова е ученичка в 11-ти клас в Езикова гимназия „Иван Вазов“ - град Пловдив. Това лято тя беше една от 3-та български младежи, които имаха прекрасната възможност да вземат участие в Кратък летен курс от Колежите на Обединения Свят, организиран от UWC Turkey, с партньорството на Българския национален комитет към UWC. Събитието се проведе август 2017г. край Черно море. Ето какво ни разказва Изабела за участието си:
През лятото на 2017г. имах възможността и удоволствието да се включа в четвъртия кратък летен курс за който България праща участници. Пълното наименование на двуседмичия курс беше ,,Connecting Borders: Shifting Perspectives On Migration” и се проведе от 5ти до 18ти август 2017г. в резерват Аркутино, България.
Лично аз реших да се включа в курса, защото бях убедена, че той ще е едно изключително обогатяващо изживяване, което ще остави траен позитивен отпечатък в съзнанието ми, ще ми помогне да изляза извън зоната си на комфорт и ще ми предостави възможността да се запозная с мои връстници от най-различни крайчета на света. С тях се надявах да мога да дебатирам върху теми, които ме вълнуват, да науча повече за техните култура, език и родина, но също така желаех и в лицето на тези мои връстници да създам добри приятели.
Под един покрив се озовахме 37 участници на възраст 16-18г. и 9 обучаващи организатори/ координатори от повече от 20 държави- Афганистан, България, Хърватия, Чехия, Египет, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Иран, Косово, Латвия, Ливан, Холандия, Пакистан, Палестина, Португалия, Испания, Швеция, Турция, САЩ и Сърбия. (Едната организаторка всъщност се казваше Рукийе-Айше Егели, посетила UWC Short Course в Турция през 2015г.)
Относно същността на краткия летен курс, а именно темите и самата програма- както името подсказва, главната тема беше миграции. Разгледахме история на миграциите, влиянието и отношенито на медиите спрямо бежанците, International Refugee Law и др. Ала освен главната тема, уъркшоповете бяха посветени на теми като идентичност, пол, етнос, сексуалност, религия, емпатия, възможности и привилегии, доброволчество, опазване на околната среда.
По принцип денят ни започваше в 8:30 часа със закуска, но за по-ранобудните организаторите бяха подготвили различни дейности като плажна йога, игра на фрисби, разходка или джогинг по черноморския бряг, които започваха в 7:30. След първото хранене за деня се събирахме в едната голяма зала на втория етаж точно в 9:30 готови за Morning Assembly или в превод- сутрешно събрание. То представляваше кратък обзор на предстоящите дейности през целия ден – интерактивни упражнения, уъркшопове, продължителност на почивките, както и игри за събуждане. Освен това сутрешното събрание беше времето, когато всеки един от нас трябваше да предаде телефона си на обучаващите координатори, тъй като не ни беше позволено да ги използваме през деня.
След Morning Assembly продължавахме с един или два уъркшопа в зависимост от времетраенето. В 13:00ч имахме обяд- традиционна българска кухня! Следобед се редуваха различни интерактивни дейности като отборни игри (roleplay), но също така понякога имахме и време отредено за плаж или пък за кратка следобедна дрямка- сиеста. Дейностите ни приключваха в 19ч., а след това в 21ч. се провеждаха така наречените ,,Umbrella Groups”, които представляваха предварително разпределени групи от 7 или 8 участници и двама координатори. Идеята на тези групи беше да се създаде по-спокойна и тиха обстановка, в която всеки да се чувства свободен да разкаже за впечатленията си от деня (и не само). В края на тези групи получавахме телефоните си и вече можехме да ги използваме.
Едно от най-интересните и забавни изживявания беше ,,Drag Queen” шоуто, което сами подготвихме. Имаше 7 участници сред които и едно от момичетата, а журито се състоеше от координаторите. Накрая те отсъдиха не един, а цели трима победители, които от своя страна решиха да споделят короната с всички останали- знак, че в UWC всички сме победители!
В средата на седмицата пък имахме честта да се срещнем с г-н Михаил Тачев, които е изпълнителен директор на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Той ни разказа за 30-годишната история на фондацията, за някои от миналогодишните стипендианти, както и за идеите относно бъдещи проекти. Самата среща беше повече като дискусия, защото както ние му задавахме въпроси, така и г-н Тачев се интересуваше от това какви са засега впечатленията ни от курса. Накрая завършихме с една прекрасна групова снимка.
Темата за доброволческия труд присъстваше в почти всички дискусии, които имахме, но решихме, че това е крайно недостатъчно, затова през един от последните дни, когато бяхме малко по-свободни, всички заедно отидохме да изчистим плажа. Бяхме се въоръжили с торби, пликове, ръкавици и много ентусиазъм. За съжаление това беше възможно най-ветровитият ден от целия курс, ала въпреки това успяхме да съберем цели 5 торби, пълни с отпадъци!
Естествено обаче, за да обобщим всичко научено през тези две седмици, накрая трябваше да изготвим различни проекти на тема ,,Миграция“. Бяхме разпределени в няколко групи в зависимост от интересите ни: музика, театър, видео, интервюта, изкуство, снимки и творческо писане. Аз бях част от групата за снимки. Решихме да направим изложба, в която да разкажем 4 истории – две положителни и две отрицателни. Освен стените на втория етаж си позволихме да използваме и терасата – тя символизираше затвор или преминаване на граница. Бяхме залепили някои от снимките зад решетките (в черно и бяло) и пред решетките (цветни). И понеже искахме самата изложба да бъде по-интерактивна, така че и публиката да вземе участие, последната част от изложбата се състоше от две големи бели платна. Под първото въпросът беше ,,Коя е първата дума, за която се сещаш, когато чуеш думата ,,бежанец“?“, а под другото пишеше ,,Кое би било първото нещо, което ще вземеш със себе си, ако внезапно се наложеше да изоставиш дома си?“, а всеки, който имаше желание да отговори, беше повече от свободен да го направи. С тази идея искахме да оставим спомен от изложбата и от краткия летен курс като цяло.
Последният ден, през който бяхме в София, беше доста тежък и емоционален. Въпреки че прекарахме само 14 дена заедно, вече всички усещахме, че сме създали една доста силна връзка. Последната дейност за курса се казваше ,,Island activity” и всеки, който искаше, имаше възможността да се включи. Предварително на всеки човек бяха дадени по 5 връвчици. Идеята на занятието беше да отидем при някой друг участник или координатор и да проведем разговор насаме с него- да му кажем какво харесваме в него или какво ни е направило впечатление, да споделим някои от забавните ни моменти заедно, какво ще ни липсва в него и общо взето всичко, което искаме да му споделим. След това трябваше да му вържем една от връвчиците на ръката, за да може занапред всеки път, когато погледне тези връзки, да се сеща за всички прекрасни хора от летния курс.
В заключение искам да кажа, че това бяха най-хубавите ми две седмици някога! Хората, обстановката, уъркшоповете, оригиналните идеи и шеги, множеството среднощни игри, шантавите снимки, наблюдаването на падащите звезди, писъмцата, плискането с морска вода, umbrella групите- абсолютно всичко беше перфектно! Отсега правим планове за reunion следващото лято. Не бих могла да изкажа с думи какво чувствам към хората от летния курс, но със сигурност бих посъветвала всеки един, който се колебае дали да се запише за подобен UWC кратък летен курс, да го направи! Гарантирам ви, че след като се приберете, ще сте помъдряли поне с няколко години и винаги, когато се сетите за курса, на лицето ви ще се появява една широка усмивка (а може и по някоя сълза). Grab the opportunity and you won’t regret it!
