Кратък летен курс на UWC във Финландия, 2016
 

През август 2016 Тина Спасенкова, ученичка в Първа английска гимназия в град София, представи България на Краткия Курс на Колежите на Обединения Свят в Контиолахти, Финландия.
Ето какво ни разказа тя след завръщането си:


Курсът се казваше „Re-thinking Identities” и се проведе в Контиолахти, градска община в района Северна Карелия, Източна Финландия. Както името подсказва, главната тема беше идентичност, като разгеждахме различните исторически и културни аспекти на идентичността и бяхме насърчени да преосмислим собствената си идентичност. Темите, които обсъдихме бяха пол, етнос и раса , класа, сексуалност, религия, връзката между власт и идентичност,  национализъм, възможности и привилегии, расизъм, социална ангажираност и доброволчески труд.


Денят ни започваше в 8:00 със закуска, като преди това имаше и сутрешни дейности, като например йога, медитация и бягане от 7:30 за по-ранобудните. След като закуската приключи, започваше програмата за деня. Денят ни бе разделен на 3 или 4 „блока“, през които се редуваха дискусии, групови проекти, лекции и workshop-ове. Те продължаваха до 20:00 или в по-натоварени дни до 21:00 часа. В края на деня бивахме разпределени по „umbrella groups“. Това бяха групи, състоящи се от шест участника и двама обучаващи, с които всяка вечер имахме възможността да споделим впечатленията и преживяванията си.

Ha курса присъстваха общо 49 участници и 16 обучаващи и координатори от 31 държави:

Португалия, Гърция, Холандия, Косово, Албания, Унгария, Полша, Испания, Германия, Швеция, Финландия, България, Естония, Украйна, Русия, Армения, Беларус, Хърватия, Малта, Дания, Чехия, Сърбия, Венецуела, Грузия, Кения, Латвия, Македония, Молдова, Египет, Турция, и Норвегия.

В първия ден от Краткия курс, участници, обучаващи и организатори заедно съставихме така наречения code of conduct- набор от правила и етикет за държание, към които да се придържаме, за да се чувстват всички участници комфортно и обучението ни да е възможно по-лесно. Това споразумение съдържаше всичко най-важно от инструкции за използването на телефони до вечерен час, като ни беше дадена голяма свобода в съставянето му. Всяко правило беше обсъдено и гласувано, като целта беше да изградим правила, които после да спазваме, тъкмо защото сме ги гласували.
 

По време на курса имахме възможността да се запознаем с финландската култура и историята на региона, в който пребивавахме. Посетихме най-близкия голям град Йоенсуу, първо на туристическа обиколка, а след това отново за някои от груповите проекти, както и за да се срещнем с представители на неправителствени организации в града. Един ден беше отделен за излет сред природата и посещение на манастира във Валамо. В средата на първата седмица се срещнахме и с кмета на Контиолахти, който ни разказа за общината и нейната история. Финландия е известна със сауните си и две вечери бяха отделени за посещение на сауна, като след това имахме възможност да се разхладим в близкото езеро.Важна част от курса бяха груповите проекти. Участниците можеха да изберат измежду 5 дейности: доброволческа работа в старчески дом в Контиолахти, провеждане на собствено проучване по свободноизбираема тема, антирасизъм чрез метода на „форум театър“, доброволчески труд в местния бежански център или участие в Стрийт арт фестивала в Йоенсуу.
 

Аз бях част от проекта за антирасизъм.  През първия ден се срещнахме с представители на центъра за прием на имигранти в Йоенсуу. Те ни запознаха с работата си и отговориха на въпросите, които имахме към тях, а после ни представиха театралната техника, която използвахме за проекта. Целта на проекта беше да разиграем пред останалите участници кратки скечове на ситуации, в които сме ставали свидетели или жертви на расизъм. Публиката имаше право да се включва в актьорската игра и чрез намесата си да промени хода на събитията. Обсъдихме различни подходи за реакция при сблъскване с расизъм във всекидневния живот.

Имахме „Ден на отворените врати“, по време на който представихме собствената си държава или култура чрез музика, танцово изпълнение или традиционни храни. Програмата за този ден беше организирана от нас и гостите ни можеха да видят как изглежда нашето ежедневие по време на курса.
 

Обучаващите и организаторите се бяха погрижили да имаме и време за почивка от натоварената ни програма. Организираха се workshops за танци, театър и рисуване, като направихме и изложба на творбите си в едно от празните помещения на базата. Организираха се и две танцови вечери. Тъй като вечерният час, който сами си определихме беше в 1:00 часа сутринта, имахме възможността да се разхождаме до езерото вечер и благодарение на ясното небе да видим метеоритния дъжд Персеиди.

В края на курса обсъдихме как бихме могли да използваме натрупания опит след като се приберем у дома, като например как да реагираме в ситуации на дискриминация. Също така ни бяха представени техники за пълноценна комуникация, т. е. как да водим конструктивен и толерантен диалог.

В последната вечер от престоя си имахме импровизирана „Церемония по дипломирането“, на която ни бяха връчени дипломи за завършен курс на Училищата на Обединения Свят. Емилия от Финландия и аз бяхме избрани да изнесем реч за „дипломирането“, която макар и направена за кратък период от време се получи добре и ни беше приятно да я изнесем, въпреки че и двете в началото малко се притеснявахме да говорим пред публика.

Поради това, че курсът постоянно ме караше да излизам до някаква степен от зоната си на комфорт, осъзнах колко неща, които преди съм смятала за невъзможни, всъщност са напълно постижими. Най-важният урок, който UWC ми даде, бе, че няма нещо, което да е извън собствените ми възможности, стига да повярвам в себе си и да се опитам да го постигна. Курсът ме обогати и с това, че се научих да изразявам открито мнението си и споделям емоциите си. В заключение мога да кажа, че UWC e чудесна платформа за личностно израстване.


Ето и кратко описание на курса от старинцата на UWC International

 

  © 2014-5 by Bulgarian Alumni from UWC, made with WiX

  • w-facebook
  • LinkedIn App Icon