ВСЕКИДНЕВИЕ
Всеки ден за нас започваше различно, в зависимост от това кога точно сме си легнали.
Повечето ни дни започваха в 8:00 с кратко бягане или йога. След това отивахме на закуска в 9:00. В 9:45 (най-рано) се събирахме в общата стая и правихме бърза игра за събуждане и за повдигане на настроението. След това започваха различните уоркшопове, всеки един от които продължаваше между 1 и 2 часа. Преди обед имахме 2 уоркшопа, след това в 13:00 започваше обядът. От 14:00 до 15:30 имахме свободно време (наречено “Carpe Diem”, в превод означаващо “улови момента”). В това време участвахме в различни спортове, игри, дискусии по различни теми или просто си почивахме. След това започваха следобедните уоркшопове. Ако всичко вървеше по план, уоркшоповете свършваха около 18:00-19:00. В 19:00 започваше вечерята, а след това имахме събрание на нашите “umbrella groups”. После следваше свободно време, разбира се, ако нищо не е запланувано от организаторите. След 23 часа, трябваше да сме тихи, а след 00:00, трябваше да сме по леглата (естествено, почти никой не спазваше тези часове, но това бяха едни от най-приятните моменти).

С КАКВО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ И КАКВО ВИДЯХМЕ?
През продължителността на този курс, се запознахме с различните религии и култури в Европа и част от Азия. Направихме кратък преход до параклиса-ермитаж “Saint-Thibaut”, който се намираше на около 30 минути път от нас. В един следобед, можеше да се избере един от четирите уоркшопа свързани с актуални, днес, теми: Феминизъм, Етнос и Националност, Религия и Политическа Дискусия. Аз избрах уоркшопа за “Етност и Националност”, но поради нисък интерес, той се отложи в последния момент и реших да отида на уоркшопа свързан с религията. Там разбрах някои наистина интересни неща за различните религии и също така “разбихме” някои стереотипи за повечето от тях. За “La Jastree” - имахме избор между това да спортуваме с мигрантите сутринта или да боядисваме две стени следобед (в крайна сметка, имаше повече боя по нас, отколкото на стените).
Тъй като, програмата беше доста натоварена, организаторите се погрижиха за това да имаме много развлечения. Всеки ден след обяд, имаше време предвидено за спорт, интересни дискусии, театър и много други. След следобедните уоркшопове, всеки разполагаше с лично време – време, в което сме сами, без музика и телефони, през което можем да си починем от шума и хората, и да поразмишляваме за събитията, които са се случили през деня (това време продължаваше от 20 минути до 1 час, в зависимост дали има нещо планирано вечерта). В един от дните беше организирана “Вечер на Талантите”. Там се показаха всевъзможни таланти – от танци, пеене и свирене до готвене и спане.

КРАЯТ НА КУРСА
В последния ден на този курс, имаше “дипломиране”, през което се показаха най-интересните изпълнения от “Вечерта на Талантите” пред хората, които са помогнали за осъществяването на този курс (спонсори, доброволци, хора от белгийския комитет и други). Тогава, аз заедно с четири момичета бяхме избрани да представим нашия проект, който изготвихме предишния ден и който в момента е в подготвителен етап. След това беше организирана вечер край огъня – по време на която, палехме свещи и с всяка запалена свещ, описвахме лагера с една дума (моята беше “магия”). Това беше най-тъжната вечер за всички и много плакахме един за друг. Накрая си обещахме да се съберем някой ден отново всички и задължително да си помагаме при нужда.

КАКВО НАУЧИХ ОТ ТОЗИ КУРС И ХОРАТА НА НЕГО?
През този курс, разбрах какви са вредите от предубежденията и стереотипите (“разбихме” много от тях), чух колко тежък е животът на един бежанец и с какво се сблъсква всеки един от тях. Придобих нови умения, които могат да се използват във всекидневието. Научих се как да контролирам и изразявам емоциите си по-добре и как да говоря по-пълноценно пред публика. От участниците получих едно от най-ценните неща на този свят – приятелството, но освен него, подобрих своя говор на английски и научих думи и изрази на други езици. Опознах част от традициите в различните държави и култури.