Как разбра за Колежите на Обединения Свят? Какво те мотивира да кандидатстваш?

Моя приятелка ми разказа за Колежите на Обединения Свят като възможност да излезна от своята черупка и да се запозная с талантливи млади хора от целия свят, докато завършвам обучението си в съвсем друга държава. Прибрах се, отворих сайта на КОС, прочетох, разгледах модела за обучение, впечатлих се от цялостната обстановка и заключих за себе си, че това е място, чиито ценности и мироглед съвпадат с идеала за човек, какъвто искрено се стремя да стана. От друга страна погледнах себе си и си дадох сметка, че от опита ми до сега и аз бих имала потенциала да дам нещо от себе си в тази среда. Убедих се, че КОС е уникална възможност, която няма да си простя, ако изпусна. Кандидатствах.

 

Как беше селекцията за теб?

Селекцията, освен процес, чийто резултат промени и преначертa моето бъдеще, беше и една по-различна възможност да преоценя себе си, да погледна “отстрани” какво всъщност представлявам като единица. Още попълвайки формата за кандидатстване през първия етап, аз си зададох въпроси, които по една или друга причина не си бях задавала в този конкретен вид - какво съм аз, в какво вярвам, какви са моите ценности, какво полезно за мен или околните правя с живота си, имам ли някаква цел, план? Изясних някои неща лично за себе си, за други се обърках, но във всеки случай научих и някои нови подробности за себе си.

Втория кръг бих могла да опиша като най-малко динамичния. Попълвайки тестовете, си припомних киселия вкус, който сложните задачи по математика често ми оставят. Много харесах темата за есето, тъй като национализмът е както актуална тема, така и, за съжаление, обострено политическо явление по света през последните няколко години.

Третият кръг, интервюто и работата в екип, бяха най-сложната, но, за сметка на това, най-интересната част от целия селекционен процес. На първо място се зарадвах да видя на едно място толкова много мотивирани, енергични и мислещи млади хора. Въпреки че денят беше дълъг и наситен с оригинални и разнообразни дейности, от началото до края усмивки зареждаха атмосферата в групите, в които бях. Като цяло, кандидатстването за КОС беше едно интересно приключение, което се радвам, че имах възможността да преживея.

Заминаваш за UWC Adriaric. От това, което вече предполагаме си разгледала за колежа там, какво ти допада?

Докато разглеждах за колежа, първото, което ми направи впечатление, беше, че кампусът е интегриран в симпатичното градче Дуино, което дава на учениците там прекрасната възможност наистина да опознаят езика, част от културата, историята и живота в Италия. От разглеждане за бързо преминах към разглеждане на UWC Adriatic и имах възможността да видя някои от основните сгради и места в колежа. Това се случи благодарение на видео, заснето от Гане Радоева, нашата стипендиантка от миналата година и един от най-слънчевите хора, които съм срещала. Няма да излъжа, ако кажа, че тя е любимата ми част от UWC Adriatic! С радост и огромен ентусиазъм, Гане ми разказа всичко, което всъщност за сега знам за колежа - от общата картина, през кампуса/общежитията, учебните занятия и извънкласните дейности, социалната среда, до безбройните интересни събития, от които ми предстои да стана част. Нейната положителна енергия, отзивчивост, добронамереност и възторженост ме заредиха със страхотна енергия и мисля, че ми показаха отблизо парченце от UWC Adriatic без още да съм стъпвала там.
 

Би ли искала да споделиш още нещо?
 

Да, току-що получих своето писмо от UWC Adriatic, че номинацията ми е одобрена  и съм на седмото небе - нямам никакво търпение до края на август!

май 2017 г.