И ето това обичам сега – приключенията. Състезанията са ми донесли безброй такива, любвта ми към водните спортове също, a летните лагери с приятели и доброволческата работа – незабравими спомени. Но най-голямото ми приключение тепърва предстои.

Как разбра за Колежите на Обединения Свят?

​

В 5ти и 6ти клас в гимназията ми преподаваше и ме готвеше за сътезания любимата ми учителка по математика – Боряна Парушева. После тя замина, но и до сега поддържаме контакт. От нея разбрах за Колежите – двамата й сина са ги завършили. Познавайки ме добре тя сметна, че идеята много ще ми допадне и се оказа напълно права.

Какво те мотивира да кандидатстваш?

​

Още щом научих за Колежите и прочетох малко повече, бях сигурна, че ще кандидатствам. За мен това изглеждаше като перфектото място и искрено мечтаех да отида там. Какво да кажа, беше любов от пръв поглед. А мотивация никога не ми е липсвала, за да преследвам целите си. Разбира се, по-нататък представата ми стана много по-реална, влязох в контакт с хора, които учат там или са учили, отидох на летен лагер организиран от UWC. Но истината е, че колкото повече научавах за Колежите, толкова повече се убеждавах, че там ми е мястото. Знаех, че искам да бъда приета, така че вложих усилията и енергията си и успях.

Как беше селекцията за теб?

​

Тя беше изключително пълноценно преживяване сама по себе си. Апликацията от първия кръг беше приятна за попълване, а и имаше въпроси, които дори сама не си бях задавала, така че ме накара да се позамисля над някои неща. Тестовете от следващия етап не ми бяха трудни, подготовката на МГ си каза думата. Но най-интригуващ определено беше третият кръг. Той трудно може да бъде определен като изпит или поне такова е усещането на момента. Там искрено се забавлявах, социалните дейности бяха провокативни и изискващи съобразителност, а екипната работа внасяше спокойствие и увереност, знанията и преценките ни се допълваха. Едно от най-хубавите неща беше, че чувството за конкуренция отсъстваше и всички си прекарахме приятно, опознавахме се и с някои от хората и до сега поддържам връзка. Освен че бях приета, се сдобих с малко повече опитност и малко повече приятели, така че определено харесах селекцията.

Заминаваш за Atlantic College. От това, което вече предполагаме си разгледал/а за колежа там, какво ти допада?

 

Толкова много неща. Още не съм заминала, а вече съм влюбена в това място. Местоположението на колежа е невероятно – той е на брега на Атлантическия океан. Това не само го прави много красив, но и предлага страхотни възможности за водни занимания, както спортове, така и доброволческа дейност, което много ми харесва. Вълнуваща за мен е и историческата значимост на замъка, там през 1962 г. е основан първият колеж на UWC и е невероятно да знам, че съвсем скоро и аз ще бъда част от това място. Самата програма също изглежда страхотно. Много ми допада изборът на предмети и компонента CAS (Creativity, Activity, Service). Мисля, също така, че хората там имат огромно значение за колежа и неговата общност, а те са невероятни, това вече го знам. Толкова много от тях ми писаха, някои, за да ми предложат помощта си, други – да се запознаем, а трети – просто да ми кажат „добре дошла“, че вече чакам с нетърпение да се запозная с тях и на живо.

Би ли искал/а да споделиш още нещо?

​

За всеки, който се чуди дали да опита да кандидатства, отговорът е ДА! Не мога да си представя човек, който не би намерил мястото си в UWC. Лагерът, на който бях, хората с които съм се запознавала, и всичко, което съм прочела, са ме убедили напълно в това. Има много блогове на ученици, които сега са или са били преди в колежите. Те са наистина интересни за четене, а и ми се струва, че дават доста добра представа. Самата аз, когато отида, също ще бъда достатъчно наясно и би ми било приятно да помогна или просто да разкажа на някой, който има интерес, за мястото, хората и преживяванията. Много съм щастлива за предоставената ми възможност и мисля, че тя е сбъдната мечта, която се надявам да стигне до колкото се може повече хора.

 

Юни, 2018 г.