Лиа, випуск 2017-19, Босна и Херцеговина
Здравей, разкажи ни малко повече за себе си: от къде си, на колко си, къде учиш, какво обичаш да правиш?
Здравейте! Казвам се Лиана Димитрова и наскоро навърших 18 години. Живея в София и уча в 11-ти клас на Националната гимназия за древни езици и култури. Нямам конкретно хоби, но най-често запълвам свободното си време с книги и филми, напоследък се запалих по видео есета, обичам да декорирам сладки и торти, често пиша. Харесва ми да се занимавам с доброволчество, защото е като sneak peek в света на възрастните и с приятна отплата под формата на преживявания и приятели. Основен мой интерес обаче е световното културно-историческо наследство – искам да работя за опазването му след завършване на университет, например в UNESCO.
Как разбра за Колежите на Обединения Свят? Какво те мотивира да кандидатстваш?
Разбрах за Колежите от позната, която работи във фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Най-силно ме мотивира да кандидатствам неин разказ за момче от страна без течаща вода, което в момента е ученик в един от Колежите. Преди това не бях чувала за подобно място, в което живеят и учат заедно в продължение на толкова дълго време деца от най-различни култури. Въпреки че отначало не можех да го възприема като нещо, което реално би могло да стане част от живота ми, именно този разказ ме накара да предизвикам себе си и да разширя границите на това, което смятах, че мога да постигна. Друго, което ме впечатли, е качеството на обучението за IB дипломата, което се цени много от университетите.
Как беше селекцията за теб?
Селекцията беше трудна и много предизвикателна, но съм удовлетворена, че успях да се преборя за място в Колежите. Имаше най-разнообразни елементи – есета, тестове, игри, дебати, интервю – и ми хареса това, че комисията се стреми реално да опознае кандидатите, което ѝ позволява да избере най-подходящите представители на страната ни.
Заминаваш за Колежа в Мостар в Босна и Херцеговина. От това, което вече предполагаме си разгледала за колежа там, какво ти допада?
Най-голямо впечатление ми направи самото разположение на колежа. Той не е изолиран като повечето от останалите във веригата, даже напротив – целият училищен живот е свързан с местното население и цели да го подпомага в прехода след войната и да го развива. Трите жилищни резиденции и училищната сграда се намират на пешеходно разстояние една от друга, което дава възможност наистина да се потопиш в духа на мястото и да станеш не просто гост, а жител. Има много CAS дейности, които са свързани с малцинствата в района – например с домове за изоставени деца и бежански лагери. Примерът, който се дава чрез тези доброволчески дейности, е изключително важен и оформящ бъдещето на областта.
Би ли искала да споделиш още нещо?
Много съм развълнувана, че ще прекарам следващите две години сред свои връстници от десетки националности и че ще бъда част от осъществяването на идеите на Колежите. Също така искам да окуража всеки, който се колебае дали да кандидатства, да го направи – както всички казват, дори самият процес на селектиране е много полезен и интересен и е добър повод да направиш равносметка на живота си досега.
Май 2017 г.