Кратък летен курс на UWC Турция-България, 2017
Симеон Симеонов е ученик в 12-ти клас в СУ “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч. Това лято той беше един от 3-та българи, които участваха в Кратък летен курс от Колежите на Обединения Свят, организиран от UWC Turkey, с партньорството на Българския национален комитет на UWC. Събитието се проведе август 2017г. край Черно море, Ето какво ни сподели Симеон в лирически разказ:
Ще се опитам да разкажа какво е да участваш в международен летен лагер с няколко думи...
Но се обзалагам, че няма да ми се получи!
Предпочитам да не притискам порива на думите, още повече за нещо толкова специално.
Казват, че един от най-тежките моменти е, когато семейството ти те прегръща за последен път за неопределен период от време. Когато чуеш последната глупава приятелска шега по телефона и го затвориш! Но тогава не размишлявах за това. Гонех тази натрапчива мисъл в съзнанието си и когато стъпих на прага на учебния център в София.
„Хелоу, България!“ изскочи някой пред мен, заклещвайки ръката ми в силно ръкостискане. Засмях се! Това е единствената реакция, която прикрива изненадата, особено когато заставаш пред бъдещ приятел и още не го знаеш!
Най-трудната част в началото бе да запомниш за два дни четиридесет и пет имена! Различни, интересни, нестандартни! А след това... непосилно бе въздържанието да не извикаш някое от тях в другия край на пълната зала по средата на програмата.
Делях неголяма стая, но напълно достатъчна според мен, с две изключителни момчета. Афганистан и Германия. Когато хора на изкуството и науката споделят една стряха никога не е скучно – спорове, велики дилеми, смях и обмяна на знание. И това само в стаите...
За учебните занятия – не знам откъде да започна. В началото всеки изпитваше леко притеснение относно своя английски – правилното произношение на думите, времената и т.н. Но като че ли този проблем се изпари. Споделяйки нашите притеснения, Сейла, страхотен човек и организатор на курса, каза: “Това не е обикновена среща, където трябва да кажете – здравей, здравей, как си?! Тук се обсъждат теми за мигранти, идентичност, дори и сексуалност. И аз съм впечатлена от вашите възможности!“
Организаторите винаги намираха начин, по който да те вдъхновят да продължаваш напред. Изпиташ ли затруднение, винаги подаваха ръка. Дори и днес – близо два месеца след като се разделихме – те продължават!
Имахме множество емоционални моменти. А подобни мигове не се забравят! Запазвам правото си да не ги описвам, защото направя ли го - силата на спомена ще се погуби, а дори обвит с думи, той не може да се пресъздаде. Може само и единствено да се помни... или преживее отново.
Световното кафе... ще ми се да имахме повече време за него. Това бяха едни сто и двайсет минути, в които всеки участник разказваше за своята страна, култура, писменост и прочие. И когато вече си презентирал своите ценности, опознаваш чуждите. И това те обогатява! Няма нищо по-ценно от духовното богатство!
Морето също сплотява. Моментите, прекарани на плажа, сутрешното бягане, медитациите – огромен цветущ спектър от незабравими преживявания.
И вечерта на падащите звезди. Така я наименувахме. Когато ни съобщиха, че онази вечер ще има дъжд от звезди, всички излязохме на паркинга и налягахме по земята. Чакахме, чакахме, чакахме. Типична група от младежи, събрали се да гледат футболен мач по телевизията, но вместо на всеки резултат да се крещи „ГООООЛ!“, нашата мантра бе „STAAAAAR!“ . Всъщност това бе първият път, в който видях падаща звезда!
Не усетих как изминаха тези две седмици. Предполагам останалите, също.
Дойде време за груповите проекти – разделени в подкатегории: кино, литература (моя милост участваше в нея), музика, фотография и т.н. Най-тягостният ден! Въпреки че от организационна гледна точка нямахме никакви занимания през тези часове, всеки тичаше нанякъде, преписваше, снимаше, репетираше... И направихме същата вечер незабравима. Всеки един момент от нея се помни – четенето на литературните творби, театралните импровизации по сюжет на публиката, пътеката на снимките (това бе една иновативна идея за пресъздаване на истории чрез запечатани мигове, отвеждайки те на различни позиции в сградата. По идея на друг български участник – единият коридор се закри и се превърна в мини галерия!).
И танцовата група! Никога не съм се отпускал така пред хора, имайки предвид, че съм тотален музикален инвалид!
Единстевената негативна черта на курса бяха... комарите! Много разочароващо за нас, българите! Очаквахме, че щом поне сме от една държава, споделяме една територия, култура, ще бъдем в мирно съжителство с тях, но те явно избраха да воюват. И когато се изправихме четиридесет и пет участници срещу няколко комара... резултатът беше ясен.
ПП: Комарите спечелиха.
