top of page

Ирина, випуск 2018-20, Япония

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си: от къде си, на колко си, къде учиш, какво обичаш да правиш?

Здравейте! Казвам се Ирина Бисерова Боева, на 16, и живея в София (до японското посолство) с родителите и котката ми. За съжаление до момента не съм имала възможността да живея другаде, но това ще се промени догодина.

В момента завършвам 10-ти клас в гимназия Проф. д-р. “Васил Златарски” в София и броя дните до последния изпит.

На тема хобита… Опитвам да си оползотворявам свободното време до крайна степен. Харесва ми да уча и да взимам участие в различни активности - били те интелектуални или социални, защото се стремя да разбера възможно най-много за обществото, така че да мога да дам своя принос в бъдеще, а и да се наслаждавам на чуждото, различното, непознатото. Ентусиазирана съм да опитвам нови неща, макар и с риск за провал, да си вадя поука и да продължа нататък.

Търся предизвикателства в училище и ежедневието си и нови хоризонти за покоряване, като се опитвам да не пренебрегвам и социалните контакти, за да има поне някакъв баланс. Иначе в свободното си време обичам да чета - горе-долу всичко, свиря на пиано и рисувам. Също така гледам аниме, слушам музика и тичам в парка, поради липса на време за бокс (много жалко).

 

Как разбра за Колежите на Обединения Свят? Какво те мотивира да кандидатстваш?

 

За UWC научих по случайност от една от миналогодишните стипендиантки на състезание по дебати. Търсех подобна възможност от около година. Влязох в сайта, разгледах програмата и помислих, че стремежите и мирогледа, който UWC възпитава, съвпадат с моята идея за самореализация. Искрено пожелах да стана част от това отворено и различно общество, в което да намеря фокуса, който ми липсва, а и да се опитам да допринеса с макар и ограничения си житейски опит и познания от малка България. Обсъдих го набързо с родителите ми и кандидатствах.

 

Как беше селекцията за теб?

 

Селекцията беше много интересна и ми даде шанс да се срещна с други деца, припознали се в целите на UWC. Като цяло процесът по селекция - със всички есета, изпити, бланки и документи и интервюто - ме накара да си дам сметка какво съм направила до момента и да преосмисля плановете и идеите си за следващите години. Разбрах нови неща за себе си, и нови въпроси се появиха, разбира се, но в крайна сметка си съградих по-ясна представа за мен самата и за нещата, които мога да постигна с помощ на програмата. Хоризонта ми се разшири, което ме мотивира още повече да дам всичко от себе си, за да изпитам на практика нещата, за които четях в сайта.

По-специфично за самата селекция:

Попълването на формулярите беше доста времеемко, тъй като се стремях да съм възможно най-точна и ясна, за да може оценяващите да си изградят една реалистична представа за това кой стои зад есетата, наративите и наградите.

Тестовете по математика и български ми бяха трудни, но за сметка на това изпитът по английски беше много лесен - мнение, което май че всички изпитани споделяме.

Темата за есето беше изненада, но пък затова се получи интересно разсъждение, защото трябваше да аргументирам теза без особено много знания или пък време.

Интервюто и социалните дейности бяха доста динамични. Не знаех какво да очаквам и отидох малко притеснена, но притеснението ми бързо се стопи в топлата атмосфера, която изпитващите създадоха. Поставен си в различни ситуации и трябва добре да прецениш подхода си, така че с останалите в екипа да стигнете до адекватно решение. Запознах се с усмихнати, амбицирани, мотивирани и мислещи млади хора от други училища, работата с които беше удоволствие. Като цяло денят беше много позитивно преживяване, спомените за което ще пазя за дълго.

 

Заминаваш за UWC Япония. От това, което вече предполагаме си разгледала за колежа там, какво ти допада?

 

Заминавам за Япония - неочаквано, нали? От това, което знам до момента (а то не е много), колежът UWC Isak предлага една конкурентна и плодотворна среда за развитие на търсещи младежи. Бидейки първата българка там, ще се сблъскам с коренно различни мирогледи и разбирания, но тъкмо в това намирам целта на UWC за мен - да отида възможно най-далеч от познатото и да видя докъде ще успея да стигна. Ще имам възможността да изпитам типичния японски начин на живот (от ходенето по чорапи до чаените церемонии) и да уча с деца от целия свят, събрали се да споделят културата и миналото си за да съградят бъдещето заедно. Източната (азиатската) култура е една от най-големите енигми за мен и ще бъде удоволствие и предизвикателство да преоткрия модерния свят от тамошна гледна точка и да пренеса получения опит в следващия етап от живота ми.

 

Искате ли да добавите нещо?

Стреляйте! Фондация “Кирил и Методий”, а и не само, предлагат подобни възможности, които предоставят уникален шанс на всеки млад човек, готов да се посвети на новото и да преследва мечтите си. Кандидатствайте без да се притеснявате от провал - няма какво да губите, но определено има какво да спечелите и със сигурност има какво да допринесете, ако нещата се развият позитивно.

Вярвам, че направих правилния избор с кандидатстването си и искрено се надявам и следващите стипендианти да са толкова доволни от резултата. Доверете се на преценката на комитета и се наслаждавайте на процеса.

А кой знае - може би догодина ще дочакам сънародник :)

Май 2018 г.

bottom of page