Станимира Дечева е една от новите ни стипендиантки. Тя е от Казанлък и е учила в Природоматематическа гимназия "Никола Обрешков". Станимира вече е пристигнала в UWC Red Cross Nordic, Норвегия, където ще прекара следващите две години. Пожелаваме ѝ много успех, а с Вас споделяме интервюто, което проведохме с нея по време на летния ни лагер, 2015 г.

​​

– Как научи за Колежите на обединения свят?

 

– Разбрах от брат ми преди две години, когато бях осми клас. Той има познати, които са кандидатствали, те са му обяснили какви са целите и смисълът на колежите, и съответно той на мен.

– А какво те привлече към тях?

 

– Привлече ме неизвестното. По това време бях чувала само за ученици, които имат възможността да отидат на една година обмен в друга държава, но не и за подобни програми, които позволяват продължение на средното образование. Представих си какво би било да общуваш с хора от толкова различни националности, колко много би се разширила културата и цялостното ми мислене. Е, стори ми се страхотна идея и реших, че искам да опитам.

 

– Как си се представяш след колежа? Къде, какво правиш?

 

– Това е труден въпрос, над който съм мислила, но нямам ясна представа. Със сигурност ще уча в университет, със сигурност извън България, като се надявам специалността, към която съм се насочила – журналистиката, да остане същата. Мечтая да се реализирам успешно и да извлека максималната полза от това, което колежът предлага.

 

– Какво би променила в България, за да искаш да работиш или учиш тук после?

 

– Подобен въпрос ми поставиха и в последния ми час по география, така че ще отговоря по същия начин. Бих променила „задължителното“ в нашата система. Една система, която те кара да правиш всичко по шаблон и не ти оставя право на избор. Никога няма да забравя момента, когато трябваше да избирам предметите, които ще изучавам в колежа: бях толкова щастлива от свободата, която това място ми предоставя, че прелистих списъка с възможните науки поне няколко пъти. А относно работата: връзкарството е нещото, което ми е правило най-много впечатление през съзнателните ми години. За да успееш в България, обикновено ти трябва помощ от друг. Колкото и интелигентен да си, колкото и желание да имаш да пробиеш и да се докажеш, истината е, че без някого зад гърба ти, който да ти подаде ръка, това би станало много по-трудно, отколкото в чужбина. Младите хора виждат това и се демотивират, губят желанието си да се върнат и да опитат да се реализират в България.

 

– Има ли по-ярко преживяване, което ще ти остане за спомен от нашия летен лагер?

 

– Цялостната атмосфера на лагера беше прекрасна. Била съм на доста места с много хора, но никъде досега го е нямало това чувство за свобода и принадлежност. Никога няма да забравя последната вечер, когато всички останахме до късно и се сгушихме с одеялата на дивана. Имахме уговорка Оги да ни изпее нещо, но впоследствие заедно започнахме да пеем известни български песни. Цялата веселба продължи поне час и наистина беше страхотно.
 

Лято 2015 г.

Станимира, випуск 2015-17, Норвегия

  © 2014-5 by Bulgarian Alumni from UWC, made with WiX

  • w-facebook
  • LinkedIn App Icon