Имаше общо 40 участници и 14 обучители и координатори от 30 държави:

САЩ, Боливия, Алжир, Тунис, Египет, Сирия, Израел/Палестина, Йордания, Ливан, Иран, Малайзия, Турция, България, Гърция, Косово, Албания, Унгария, Полша, Италия, Испания, Австрия, Германия, Люксембург, Белгия, Великобритания, Швеция, Финландия, Естония, Украйна, Русия.

 

Кои бяха главните теми, които обсъдихте?

 

Главните теми, които обсъдихме, през двете седмици прекарани заедно бяха идентичност, миграция, гражданско общество, образование, доброволчески труд, разрешаване на конфликти, урбанизъм и устойчиво развитие.

 

Освен изброените теми от разговорите ми с останалите участници и обучители научих много за тяхната култура, традиции и начина на живот в държавите, от които идват. Присъствието на участници от Гърция, Косово, Украйна, Египет, Палестина и Израел ме зарадва изключително много, тъй като гръцката финансова криза, Косовската война, Украинските протести и Войната в Донбас, Египетската революция и Израело-Палестинският конфликт са теми, от които живо се интересувам.

 

Дните, в които покривахме дадена тема, протичаха по подобен начин:

 

Закуска от 8:00 до 8:45, след което в баскетболното игрище на комплекса се провежда сутрешно събрание, което включва кратък обзор на предстоящия ден – представяне на програмата и списъка с дейности, упражнения и игри за събуждане. Закъснелите за сутрешното събрание биват „наказани” – трябва да изтанцуват танц по желание пред всички останали.

 

През първата седмица на курса телефоните ни бяха конфискувани, имахме право да ги ползваме само в определени часове. Това повдигна въпрос измежду участниците за събуждането сутрин, но координаторите имаха решение за това: всяка сутрин чукаха на вратите ни, докато някой от участниците не отвореше вратата, след което вече будният участник отговаряше за събуждането на останалите в стаята. Трябва да отбележа, че този метод бе изненадващо ефективен – всички се явяваха навреме за закуска и за сутрешното събрание.

 

А успяхте ли  да разгледате Истанбул?

 

Да: освен дните, посветени на гореизброените теми, имахме един ден, в който излязохме на туристическа обиколка в Истанбул. Посетихме Синята Джамия, Египетският пазар, Топкапъ сарай и приключихме деня с разходка по Босфора.

 

Доброволческият труд е главна част от живота на учениците в Колежи на Обединеня Свят. Вие успяхте ли да вкусите от него?

 

Темата за доброволческия труд бе разгърната под форма на среща с кмета на истанбулската община Бююкчекмедже Хасан Акгюн, по време на която кметът ни разказа историята на Бююкчекмедже и отговори на въпросите, които ни интересуваха. След срещата се разделихме на две групи – едната група прекара деня в садене на растения и чистене на парка и плажа около градината, а другата – в чистене на част от плажната ивица, покрита с водорасли. Завършихме деня с дискусия за доброволческата работа. (За повече информация: http://www.bcekmece.bel.tr/tr-tr/Buyukcekmece/Haberler/Sayfalar/uwc-gonulluleri-buyukcekmece-de.aspx)

 

А успяхте ли да се срещнете с представители на други организации, които се занимават със социална дейност?

 

Да: по време на така наречените “breakout days”. След приключването на дните, посветени на определена тема, координаторите бяха определили два дена, в които участниците да се срещнат с различни неправителствени организации и да разширят познанията си по обсъжданите вече теми. Всеки един участник имаше право да избере тема (идентичност, миграция, гражданско общество, образование, урбанизъм или разрешаване на конфликти), която го интересува в по-голяма степен и в зависимост от това бяхме разделяни на групи.

 

Аз бях част от групата за миграция. Първия ден нашата група посети истанбулския офис на организация, наречена Академия за млади лидери (За повече информация: https://www.facebook.com/IylaWald ), където обсъдихме участието на младите хора в обществения и политическия живот и организация, целяща да подпомага млади момичета и жени в неравностойно положение от Източна Турция ( http://www.hadd.org.tr/ ).

 

На втория ден се срещнахме с ръководителката на помощен център за сирийски бежанци. Тя ни обясни спецификата на работата с бежанци от Сирия в правен контекст и ни разказа за процедурите, които се прилагат при различните случаи на мигранти. (http://www.sgdd.org.tr/) На излизане от центъра имахме възможност да поговорим със сирийците, които чакаха реда си за изслушване, и да видим и тяхната гледна точка по засягащите ги въпроси. Следващото ни приключение бе в квартал Тарлабашъ, който има слава на мрачно и пропаднало място сред населението на града. Кварталът рязко контрастираше с онази част на Истанбул, която бяхме свикнали да виждаме – богатата, лъскавата част, но животът там кипеше в много по-големи мащаби, необезпокояван от скъпи коли и маркови бутици. Посетихме една православна църква, поговорихме с някои местни, беше незабравимо преживяване.

 

Програмата звучи доста натоварено: имахте ли възможност да си починете?

 

Един ден бе отделен за почивка и културно шоу, тъй като програмата по време на целия курс бе натоварена и нямахме свободно време, за да изследваме Истанбул самостоятелно. През този ден участниците имаха възможност да се разделят на групи по 3-5 човека и да обиколят интересни за тях места – центъра на Бююкчекмедже, околностите на Синята Джамия и т.н. – с помощта на разпечатани от координаторите инструкции.

 

Денят приключи с културно шоу, което бе организирано изцяло от участниците. Не беше лесно да се организираме за толкова кратък период от време, разпределихме задачите предпоследния ден преди самото събитие, но в крайна сметка представлението беше много забавно. Повечето участници бяха донесли традиционни костюми от родните си страни, залата беше изключително пъстра, благодарение на костюмите и на декорациите на няколко доброволци.

 

Как приключи курсът?

 

Колкото и да е хубаво, всяко нещо има край. Последният ден преди заминаването бе посветен на диалог между участниците и координаторите. Имахме гости от Холандия, Мине и Андре, които ни показаха методи за пълноценно общуване. Интерпретирахме стихотворение, разисквахме положителните качества у другите, разказахме собствените си преживявания, сбъднати и несбъднати мечти. Осъзнахме колко сме се привързали един към друг за краткото време от две седмици и колко болезнена ще е раздялата. Но, както каза Лейла, UWC е само първата стъпка.