Александра, випуск 2019 - 2021, Индия
Александра Кияшко идва от Украйна, преминава за кратко през България, докосва се до нашата учебна система и решава да се възползва от възможността да кандидатства в Колеж на Обединения Свят. Днес тя е в Колежа Махиндра, индийската перла на интернационалното обучение, локализирана в западната част на страната, изцяло обградена от дивата флора.
Едно от големите предимства на UWC е, че сам решаваш какво да изучаваш и на какво ниво. Кои предмети включи в своята програма?
На по-ниско ниво избрах да уча Украински език, Математика, Екологични системи и общества ( една от любимите ми дисциплини). Английски език, Филм и Театър на по-високо ниво. По Филм ще правим продукции, засега учим начини на фотографиране, а по Театър представихме вече един спектакъл и сега работим върху друг, малко по-абстрактен, на празна сцена без ресурси. Програма е натоварена, но така трябва да бъде. Много ми харесва!
Философия, Танци, Цирк и Спасяване на животни. Това са извънкласните ми ( задължителни ) занимания. Нямаме спорт като предмет, но Циркът отговаря за моята активност.
Какво внимание обръща колежът на изкуството и спорта извън учебните занятия?
Как минава един ден в UWC Mahindra?
Будя се около 6.00 ( понякога в 6.50, ха-ха), започваме в 8.00 – приключваме към 14.20. Продължителността на един учебен час е 50 минути, а междучасията са двойно по-малки от българските – 5 минути. Интензивно е, трябва да си стриктен! След това започват извънкласните занимания и свободното време ( ако си по-голям късметлия, ха-ха ).
Къде се намират общежитията, кампусът?
В самата сграда на колежа. Той се обособява на академична и жилищна зона. Най-близките градчета са на около час и половина път с кола, което ни потапя изцяло в природата.
С кого делиш една стая?
Какви бяха първите ти впечатления – от пристигането, минавайки през цялата еуфория и стигайки до този момент?
Общо сме петима души – три момичета второкурснички и две първокурснички. От Тринидат и Тобаго, Индия и Канада.
От толкова много чакане и летене просто чаках момента, в който ще пристигна в колежа. Миналата седмица ни организираха екскурзия – посетихме малки и големи градове из цялата страна, говорехме с местното население. Преди това имах много абстрактна визия за страната. Сега осъзнавам, че съм грешала през цялото време. Тук е невероятно!
Какво е да си потопена в мултикултурна общност? Различни персонажи, традиции, мнения и разбирания. Как постигате тази сплотеност?
Наистина в UWC е много разнообразно. Но на мен това не ми прави впечатление. Първите дни бе забележимо, когато около себе си чуваш да се практикуват толкова чужди езици, интересно ми бе за какво си приказват. Сега вече е част от ежедневието ти. Дори искаш да слушаш все повече и повече чужда реч. Това, че сме толкова различни и неидентични един с друг, ни прави сплотени.
Какъв съвет би дала на всички, които желаят да кандидатстват? За какво трябва да се подготвят?
Съветът ми е да са търпеливи и да не смятат колежите за утопия – не е. Това е уникално място, напълно реално, пълно с хора, които имат общи ценности и споделящи сходни интереси. Място, което вече чака новите си възпитаници.